Повечето хора не разбират хипнозата. Много от тях смятат, че не могат да бъдат хипнотизирани, а някои мислят, че някой ги хипнотизира. Това, което знаят за хипнозата, е най-вече от гледане на хипноза, изпълнявана на сцена или по телевизията. Така че те имат погрешна представа за хипнозата и за това какво прави тя с човека. Тук ще се опитам да разсея тази погрешна представа и ще ви помогна да разпознаете магията във вас.

Информираност

Наясно ли сте, че живеем в хипнотичен свят? Хипнозата е свързана с това как контролираме и влияем на подсъзнанието си. Това, което чуваме или виждаме, е хипнотично. То въздейства върху нашето подсъзнание. Не само това, но когато вярваме, ние също така хипнотизираме себе си. Мисленето ни влияе на подсъзнанието ни. Според мен егото в ума ни е продукт на самохипнозата. Тоест то се определя от процеса на мислене.

Егото се страхува, че ако спре да вярва, може да изчезне от мозъка. Така в съзнанието на много хора мисленето никога не спира. То продължава да се движи като катерица в клетка. Следователно, за да разберем хипнозата, трябва да научим как функционира нашето подсъзнание. Подсъзнанието ни е изпълнено с условни рефлекси, които сме придобили още от раждането си. То не разпознава правилното от грешното или доброто от лошото. С други думи, то няма дискриминационна сила. Нашето подсъзнание е неутрален енергиен източник, който ни поддържа и защитава.

Жизнени функции

Жизнените ни функции са под контрола на подсъзнанието; например сърдечносъдовата система, дихателната система, стомашно-чревната система, имунната система и т.н. са под контрола на подсъзнанието. Може би се чудите как вярването е хипнотично? Ако станете съзнателни, може да забележите, че думите и фразите съставляват нашето мислене. Това означава, че сме склонни да изразяваме с думи това, което виждаме, и това, което чувстваме. Да, щом мислим, ние говорим на себе си. Тези думи имат силна условна реакция в съзнанието ни. Това е хипнотична реакция.

Смисълът не е от значение, но видът на думите, които използвате, е от значение. Например, ако кажете: "Какво ще се случи?" Това създава незабавно чувство на тревога в подсъзнанието ви. Ако кажете: "Всичко е наред", ще се почувствате много по-добре, ако не сте имали предвид това. Същото е и ако кажете: "Очаквам, че ще се оправя". Това създава незабавно съмнение в съзнанието ви. Но ако кажете "Всичко е наред", веднага ще се почувствате чудесно, дори и да не сте го имали предвид. Сега, ако някой каже: "Обичам те", а вие знаете, че не го мисли сериозно, пак ще се почувствате чудесно.

Защо?

Това е така, защото подсъзнанието ви реагира рефлекторно на положителни думи. Този човек, когото познавате, е мошеник, лъжец и крадец. Всеки път, когато ви види, той продължава да ви казва: "Обичам те." Гарантирам ви, че може да промените мнението си за него. Това е така, защото нямате контрол върху начина, по който реагира подсъзнанието ви. Позволете ми да ви дам още един пример. Ако някой човек ви каже: "Мразя те", а вие знаете, че той не го мисли сериозно, мога да ви гарантирам, че няма да се чувствате добре от това. Ако той продължава да повтаря тази фраза, не се съмнявам, че ще ви се прииска да му нанесете удар.

В този случай може да забележите, че подсъзнанието ви реагира отрицателно на негативните думи. Следователно можете да предположите, че ако казваме положителни думи, създаваме положителни химикали в съзнанието си. Когато казваме отрицателни думи, създаваме вредни химикали. Значението на думите или вашите собствени убеждения нямат значение. Така че начинът, по който човек се чувства в даден момент, се определя от това колко велики и вредни химикали сме създали в системата. Ако общо има повече благоприятни химикали, индивидът ще се чувства щастлив. Ако в общия брой има повече ужасни съединения, индивидът ще се чувства негативно - депресиран и нещастен.

Да видим...

Проблемът е, че по-голямата част от света е отрицателна. То изкривява мисленето и възприятията ни. То стимулира подсъзнанието ви. Може да се наблюдава, че психичните заболявания се увеличават в обществата по целия свят. То е резултат от това, че хората развиват негативни възприятия и навици в мисленето. По този начин всеки един от нас е възможен кандидат за психично заболяване. Тъй като нашето подсъзнание управлява начина, по който се чувстваме във всеки един момент, нека разгледаме как осигуряваме съдържание на собствените си чувства.

Например можем да погледнем едно цвете, без да изричаме нито една дума в мислите си, и да разберем какво е то. Но когато сложим дума и му сложим етикет и кажем "роза", това веднага дава ново определение и форма на усещането. Това е подсъзнателна реакция. От това може да разберете как емоциите могат да изиграят хаос върху човека.

Егото

Той има практиката да анализира и вербализира всичко, което след това активира чувствата и мисленето. Така че, ако сте ядосани например и продължавате да вербализирате и да размишлявате, ще се разгневите още повече. Ако обаче не изречете нито една дума в ума си, а просто наблюдавате чувството си и видите колко дълго може да го накарате да продължи, ще установите, че то няма никакво съдържание. Разположението ще избледнее. За да разберем по-нататък как нашето подсъзнание контролира чувствата и емоциите ни, ще трябва да проверим разбирането ни за времето, времето, което всички разбираме под часовник. Нарекох Аз-а пътешественик във времето, тъй като той винаги разглежда миналото, настоящето и бъдещето.

Осъзнавате ли, че терминът, който използвате в главата си, ви кара да пътувате във времето? Така че, ако кажем "миналото", веднага ще се пренесете в миналото. Когато кажем "настоящето", сега разглеждаме настоящето, а щом кажем "бъдещето", веднага се пренасяме в бъдещето. Времената, които използваме в ежедневната си реч, за да предадем, ни карат да пътуваме във времето. Думите разпалват нашата креативност. Те имат условна реакция в нашето подсъзнание. Но знаете ли, че в действителност няма абсолютно никакво време? Ние живеем във вселена, която е извън времето.

Не забравяйте

Егото се страхува, че ще остане заклещено в настоящето, ако не изказва вербално всичко, което вижда или чува. Именно този страх кара Аз-а да продължава да мисли през цялото време. Ето защо чуваме това безсмислено бърборене навсякъде около нас в медиите, телевизията, радиото, вестниците и т.н.. Ние разбираме как да поддържаме себе си в състояние, подобно на транс. Знаете ли какво имам предвид, когато казвам, че светът превръща всички ни в зомбита? Можете ли сега да се насладите на факта, че всички ние сме условни същества? Средата, в която се развиваме, ни хипнотизира, следователно ние вече сме хипнотизирани. За да се събудим от тази самохипноза, трябва да осъзнаем своята обусловеност. Осъзнаването ни декондиционира. Тя ни освобождава от този хипнотичен свят, за да можем да започнем да мислим сами за себе си.